Важна роля в изграждането на нашето мнение играе и всеобщото мнение. Ако започнем нова работа например, ще се опитваме много бързо да направим добро впечатление, да се сработим с колегите, дори да се сприятелим с допадащата ни част от тях. Ако някой ни каже, че охранителят е глупак или че секретарката е лека жена, един е измамник, а друг крадец, ние сме склонни веднага да се съгласим с това. Едни го правят, за да са част от екипа,  други - от страх и те да не получат подобен етикет, трети – просто, защото няма нужда да хабят енергия в доказване на противното. Получава се ефектът на доминото – „лошото име” се разпространява поне два пъти по-бързо от „доброто”. Харесва ни да сме критични и да съдим другите, защото така се раздалечаваме от нашите собствени недостатъци, сякаш за момент ги тушираме, съдейки другите, донасяйки си примамливо усещане за собствена значимост.

По същия начин стоят нещата и в обществото. Ако някой е казал, че хомосексуализмът е болест, нещо пошло, отвращаващо, аморално, не ни е нужно повече. Ако някой се облича и държи екстравагантно, ако се дистанцира от приетите норми на поведение,  маниери,  жестове,  мимика,  може да бъде наречен луд, психично болен.  Всичко различно от стериотипа наричаме ненормално без дори да се замисляме защо. Нормалността е въпрос на консенсус - ако по-голямата част от хората смятат нещо за правилно, това нещо в един момент става точно такова. Има неща, които се ръководят от здравия разум - логично е копчетата на ризата да са отпред, защото невъзможно да бъдат закопчавани, ако са на гърба. Други неща обаче се налагат постепенно, защото все повече хора започват да вярват, че те трябва да бъдат такива. Пример за това е часовникът на катедралата във Флоренция. За този часовник е характерно, че стрелките му се движат обратно на останалите часовници. Създавайки този часовник, авторът не се е опитвал да оригиналничи. По онова време е имало и други такива часовници, както и часовници, чиито стрелки са се движели във възприетата днес посока. Поради някаква неизвестна причина смятаната от нас за правилна посока се наложила като единствена и часовникът във Флоренция се превърнал в екстравагантност, в дързост. Така  е създадена и клавиатурата “QWERTY”, за която днес смятаме, че е с най-доброто подреждане на клавишите, позволяващо оптимални резултати при работа. Всъщност при създаването на пишещите машини това подреждане се наложило, за да забави иначе бързото писане, което блокирало бутоните. Има хиляди такива примери около нас, за които дори не подозираме. Приемаме ги за нормални – не ни интересува защо, а всичко останало е заклеймено. Просто е по-лесно да да задраскаш с лека ръка – не е нужно да се търсиш причината, да търсиш невидимото на пръв поглед, да се вслушваш в думите, да осъзнаеш собствената си жестокост, да съчувстваш.

В живота няма нищо черно и бяло. Ако в нашите очи нещо изглежда бяло, в чуждите не е задължително да изглежда така. Нищо не е абсолютно. Всичко е относително. Нашият живот е пропилян, ако го изпълним с обвинения и ненавист.

 „Добрите думи може да са кратки и лесни за казване, но ехото им е наистина безкрайно.”                                                                                               Майка Тереза